Камене абсолютно съм съгласен с теб, ако се направи така наистина ще даде супер резултат.Лошото е на Дунав че си иска много материал да прекараш а като свалиш класификацията започваш да се бавиш и неможе с инжектор.Иначе Тромел системата си е най-доброто решение откъдето и да погледнеш.
Сега може и голема глупост да напиша ама така ги виждам аз нещата.Относно инжектора:
Всички знаем, че златото е 19 пъти по-тежко от водата подчертавам водата и 7 пъти по-тежко от останалият материал в реката.Инжектора засмуква толкова колкото може от тук нататък имаме почти неконтролируемо смесване на вода с материал да го кажем по научному пулпа.Ако приемем условно, че средното съотношение вода-шлих в шлюза е 50/50 означава, че плътността на водата се увеличава с 50 процента и вече има плътност на боза а не на вода от което следва, че относителното тегло на златото намалява с 50% и златинката става само 9,5 пъти по-тежка от водата и 3.5 пъти от останалият материал, същевременно и времето за утаяване се увеличава.Като добавим и другите съпровождащи фактори като скорост на водата,турболенция,средни до големи камъни(визирам като се работи без класификатор или с такъв на 10мм)глини, коеф. на плоскостност и тн. следва да извадим още 50% от теглото след предишните сметки и отиваме на 4,5 пъти относително тегло на златото спрямо водата и 1.7 спрямо материала...при големите ръбести златинки нещата не са така, но при микрона колкото е по-ситен и плосък толкова се доближава до останалият материал или се изравнява по относително тегло с него.Такива златинки (десетки хиляди)попаднали в средата на шлиха не потъват и заминават обратно и след 2 метра шлюз.Затова трябва максимално да се разрежда подаването на материала след като се класифицира възможно на по-ситна фракция и да му се осигури достатъчна ширина с плитък поток.Може и да ми е грешна математиката по-горе, обаче пробите доказват, че така се случват нещата.Така че мощни драги дето прехвърлят много кубици или инжекторни такива с разни чалъми и подобрения микрон трудно вадят.Има и едно друго положение.Не винаги драгата изпуска, но има злато и в последните стелки.То идва от по-едрата фракция по която е полепен пясъка.Камъчето като тръгне по коритото и докато се разкисне или не го превърти няколко пъти не се отлепя от него.Затова си мисля, че би било добре след приемното материала да се изсипва от височина на гладка ламарина без стелки за да може да се "изтръска" отделно ако се работи на инжектор мисля, че би било добре пред изхода на маркуча да се сложи стена материала да се блъска в нея поради същата причина, а не да си се излива спокойно.Тия ядове при Тромела ги няма.
За вибрацийте ми е друга идеята.За инжектор с 10мм класификатор.Горе писах малко ама сега по-подробно, че може да сътворя безобразни глупости,а съм инат по некой път.Идеята ми е да подам на коритото вертикална вибрация в задната част там където пада материала с малко двигателче с ексцентрик или по друг начин(че искам удар на секунда да не е бърза или нещо от рода на 80 удара в минута) да го повдига на 2-3мм и да го пуска, да си се връща от самосебе си.Така се надявам каквото е по тежко да слиза надолу в стелката затова писах дълбок мъх па мисля и че ще вдигне малко гравитацията едно че ще има удар и отделно отгоре ще го натиска материала.После другото вибрацията не трябва да е постоянна.3-4 секунди да го тръска и 3 секунди да спира за да може да промива горният слой и така докато не се уплътни яко и не почне да изпуска.Физиката и математиката никога не са ми били силни и често пъти си вадя грешни изводи така, че приемам всякакви критики и не съм сръдлив
Малии много дълго писах, а и темата тръгна на друга страна.Трябваше друго да я кръстя, ама знам че тук няма да ми се карат за спам
