НА КОЙТО МУ СЕ ЧЕТЕ - МАЛКО ЗА МИНЕРАЛИТЕ:

НА КОЙТО МУ СЕ ЧЕТЕ - МАЛКО ЗА МИНЕРАЛИТЕ:

Мнениеот zhivka » Пон Мар 03, 2014 5:43 pm

НА КОЙТО МУ СЕ ЧЕТЕ - МАЛКО ЗА МИНЕРАЛИТЕ:
Що е минерал? В продължение на векове първоначалното понятие за минерала като къс руда или камъка, от който може да се добие метал (от латински "minera"- къс руда), постепенно се е трансформирало и претърпяло съществени изменения. Болшинството изследователи под минерали разбират съставните части на скали и руди, отличаващи се помежду си по химичен състав, кристална структура и възникващи в земната кора в резултат на протичането на природни геоложки процеси. Това определение не обхваща всички обекти на изследване, с които минералогията като наука се занимава на практика и обратно, някои природни образувания, отговарящи на това определение явно не представляват предмет на изучаване от минералогията.
Сега никой не се съмнява, че образуването на минералите е свързано не само с геоложките процеси, протичащи на нашата планета, но и с различни процеси, протичащи на повърхността или във вътрешните части на други небесни тела и в космическото пространство. У болшинството минералози не възниква съмнение в правомерността при отнасяне на самородния живак като минерал, независимо че при нормално състояние е течност (няма кристална структура). Разглеждането на водата или вулканските стъкла (аморфни силикати изграждащи някои вулкански скали) в качеството на минерали не се възприема от всички изследователи. От друга страна ледът, независимо от своята кристална структура, определен химичен състав и природен произход се отнася към минералите само по формални признаци, но не е обект на изучаване от минералогията.
Възможно е в скоро време да преосмислим своето отношение към леда и да развием криометрическо направлиние в минералогията, основание за което ни дава изучаването на процесите, протичащи на повърхността и в недрата на останалите планети от Слънчевата система и техните спътници, изградени не само от лед H2O, лед на метана, амоняка и някои други газове и газохидрати. Минералогическият подход ще играе определяща роля в правилното разбиране историята и еволюцията на тези небесни тела.
Няма еднозначност и в отнасянето на така наречените изкуствени минерали като обекти на изучаване от минералогията. Този термин намира приложение в съвременната научна литература за някои синтетични аналози на природни минерали. Например малко са тези, които възразяват относно разглеждането на синтетичните диаманти или синтетичните гранати като изкуствени минерали. Относно органичните минерали, независимо от техния природен генезис, не всички изследоватили са склонни да ги разглеждат като представители на минералите.
Какво е съвременната минералогия? Това е наука за минералите, която изучава във взаимна връзка техния химичен състав, кристална структура, свойства, условия на образуване, практическото и теоретичното значение.
Предмет на изследване на Минералогията (наука за изучаване на минералите) са минералите от повърхностните части на Земята, достъпните за човека късове от нейните недра, достигнали до повърхността в резултат на вулкански взривове и гостите от космоса - метеоритите, които са природни тела, изградени от минерали, но с извънземен произход
БИОГЕННИ МИНЕРАЛИ. Наред с минералите, продукт на неживата природа, на Земята съществуват и биогенни минерали. Към тях се отнасят три типа кристални химични съединения. 1) Едни са образувани като резултат от участието на живи организми в геохимичните процеси. Особено типични явления са за придънните утайки в езера, морета и океани. В тинята и в постепенно вкаменяващия се финодисперсен седиментен материал бактериите и други живи организми способствуват и спомагат за появата и локалната концентрация на вещества, достатъчни за кристализацията на минерали. С дейността на бактериите е свързано образуването на химически чиста сяра в глини и варовици, залягащи над нефтени находища. Когато водата пропиваща тези скали съдържа SO2 или H2S (за сметка на проникващата сяра от долулежащия нефт) сярата се отделя от бактериите като продукт на тяхната жизнена дейност. Тази финодисперсна сяра лесно прекристализира и така в глини и мрамори нарастват нерядко голими и красиви природни кристали сяра.
2).Подобен тип вещество са фосфоритите в карстовите пещери. Фосфоритите са сферични, бъбрековидни, безформени агрегати от фосфати, главен сред които е апатитът -Ca5(PO4)3(OH). Източник за фосфора са екскрементите на прилепите, като калцият е извлечен от варовиците чрез водата.
Третия тип биогенни минерали са кристалните вещества в твърдите тъкани на живите организми. Калцитът CaCO3 в раковините на амонитите(юра) или коралите в седиментите на кредата от всички се приемат като минерали. А калцитът в раковините на съвременните живи същества митнерал ли е ? Във формулировката, приета от IMA няма ясен отговор. Кой може да каже къде минава границата между това кое наричаме геохимически и това какво наричаме биохимически явления?
Известно е, че в живите организми съществуват органо-минерални агрегати. Тези агрегати са построени от закономерно разположени кристали и обвиващо ги белтъчно вещество. Така например, основният минерал от твърдите тъкани на човека представлява апатит и всяко влакно от костната тъкан се състои от вериги от малки удължени (до 100 нм) призматични кристали на този минерал, обкръжени от белтъка конхиалин. В тъканите на новороденото част от фосфатното вещество на костите е аморфно, а у възрастните фосфатното вещество на костните влакна е изкристализирало добре и костите стават чупливи. От кристалите на апатита се състоят емайла и дентина на човешките зъби. Има и други кристалически вещества в различни тъкани и органи на човека. Също така има и в други живи и растителни организми.
АНТРОПОГЕНИ ВЕЩЕСТВА. В района Лаврион, област в Гърция около 5-4 век пр.н.е. на площ от 130 км2 в течение на столетия са разработвани намиращите се тук сребърни рудници, поставили фундамента на гръцката цивилизация. Целия район е обсипан със шлаки от металургичната дейност. Насипаните в морето шлаки са реагирали с морската вода, давайки началото на множество нови кристални вещества. До неотдавна тези вещества бяха внасяни в минераложките справочници като природни минерали. Точно такива многочислени и крайно разнообразни по състав кристални фази – продукти от химически реакции в отвалите на мините и металургичното производство до скоро се приемаха като минерали. От 1995 год. IMA (Международна комисия по минералите) взе решение да не приема за утвърждаване на такива вещества в качеството им на минерали. А какво става с вече утвърдените техногенни вещества като минерали? Възниква и философският проблем, формулиран от В.И.Вернадски за ноосферата. Да, човек е част от вечното и независимия от него свят, тоест всичко, свързано с неговото съществуване на Земята е също част от природата.
ХХ век бележи скок в развитието на минералогията. До 1800 год. са били известни около 100 самостоятелни минерални видове, след което рязко нараства броя на откритите минерали. Така за перида 1800-1819 год. са открити 87 мин. видове, след което от 1820 до 1919 год. на всеки 20 години са регистрирани средно 185 минерала. За периода 1920-1939 год. са описани 256 нови минерални видове, а от 1940 до 1959 год. – 342 вида. Благодарение на съвременните методи на изследвания ежегодно от 1960 година до днес биват открити 40-50 нови минерални видове и така общото число на установените на Земята минерални видове надвишава 4000 бр. В сравнение с откритите 89 минерални видове на Луната това число не е малко, но е незначително в сравнение с числото възможни съчетания межда 90-те химични елементи устойчиви в природата. Едва 20-30 (основно кварц, фелдшпат и амфиболи) изграждат 99,5 % от земната кора. Основна част от литосферата (99,5%) е изградена от около 30 минерални видове, а останалите видове се явяват по-рядко и част от тях се намират в единични точки и в ограничено количество.
Класификация на минералите
За систематичното изучаване на минералите е необходимо тяхното класифициране. В основата на систематизация на минералите е приложен принципа на обединение на минералите, притежаващи сходство и разделяне на тези, които се отличават помежду си.
Първи опит за класификация на неоргатичните природни тела прави Аристотел (384-322 г. пр.н.е.). В древността в основата на систематиката на минералите лежи областта на тяхното практическо приложение. Като първа научна работа по минералогия може да се отнесе трактатът “За камъка” на гръцкия философ Тиртам – ученик на Аристотел, известен с името Теофраст (372-287 г.пр.н.е.). От тогава до І век от н.е. (римския учен Плиний) минералите са поделени на скъпоценни камъни, руди, бои и др. В средните векове арабският учен Гебер (Джабир ибн Хайана, 721-803) предлага систематика, базираща се на външния облик на кристалите и техните физични свойства (твърдост, температура на топене, разтворимост, цепителност, и др.) Впоследствие тази физическа класификация е допълнена от Авицена (Абу Али Ибн Синой, 980-1037), Агрикола (1494-1555) и Вернер (1749-1817).Тази система е била съществено разработена и издадена от Моос (1773-1839) като Natural-History System of Mineralogy и е използвана в първото издание на Система по Минералогия на Дана (1837).
Шведският минералог А.Ф. Кронщед (1722-1765), известен със своите разработки по систематика на зеолитите е един от първите обърнал внимание в 1758 год. на важнто значение за систематика на минералите на техните химически особености и в частност присъствието в тях на определени химични елементи. Р.Хаюи (1743-1822) представя класификация, базирана на природата на металите и характера на катионите.
Принципите на съвременните химични класификации формулира шведския учен Йенс Якоб Берцелиус (1779-1848), изучаващ химия на минералите, който предложил в 1819 год. поделяне на минералите по типа химически анионни комплекси (например, хлориди, сулфати, силикати), а не минерали на цинка, медта, желязото и др., както било прието до тогава. В същото време Кристиан Вайс (1780-1856) предлага седем кристални системи (1815), а Митчерлих установява изоморфизма (1819) и полиморфизма (1824).
Д.М.Дана, основател на Dana System of Mineralogy, внася своя принос в развитието на химическия подход (1850, 1854, 3-то и 4-то издания).
С тези познания Густав Росе (1798-1873) обединява химия, изоморфизъм и морфология за да създаде химически-морфологическа минерална класификация:
Елементи, Сулфиди, Халиди и Кислородсъдържащи, поделени на прости и сложни оксиди - карбонати, фосфати, силикати, борати, сулфати. Най-висок стандарт в този тип класификации се постига в Dana System of Mineralogy (1892).
Химическите класификации са получили широко разпространение до началото на XX век, когато от 1913 год., след първите структурни изследвания на минералите постепенно са въведени структурните критерии при класифицирането. По такъв начин навлизането на минералогията в епоха, характеризираща се с всестранно изучаване структурата на минералите Първи класификации от този тип са предложени от Machatschki (1928), Naray-Szabo (1930) и доразвити от Bragg (1930).
Този тип химико-структурна класификация намира приложение при класифициране: флуоралуминати (Pabst, 1950), алуминосиликати (Liebau, 1956), силикати други полезни изкопаеми с тетраедрични комплекси (Zoltai, 1960), фосфати (Liebau, 1966; Corbridge, 1971), сулфосоли (Makovicky, 1981, 1993), борати (Strunz, 1997).
H.Strunz представя химико-структурна класификация в цялата област на минералогията (Mineralogische Tabellen, 1941), последвана от А.С.Поваренных (1966 на руски, 1972 на английски). Химически-структурната класификация на H.Strunz претърпява много издания, в света на последните определения на кристална структура. В сегашната система минералите са поделени на 10 главни класове (1) елементи, 2) сулфиди, 3) халиди, 4) оксиди, 5) нитрати, карбонати, 6) борати, 7) сулфати, 8) фосфати, 9) силикати, 10) органични съединения) поделени на которые подразделены на раздели, семейства и групи на въз основа на химически състав и кристална структура.
Парагенетическта класификация (Костов,Ив., 1975) е основана не само на химически и структурни съобщества на минералите, но и на геохимични подобия на главните катиони, а също и на тяхната морфология.
Структурна класификация първоначално предлага J.Lima-de-Faria в 1983. Тя се основава на анализа на разпределение на силите в кристалните структури. Основен критерий при класифициране са структурните единици в минералите. Този подход за анализ на кристалните структури е одобрен от IUCr Commission Crystallographic Nomenclature . Детайлна структурна класификация на силикатите е разработена от F.Liebau (1985).
Новости: Класификациите на минералите към днешно времена надвищават 500 бр. и все още продължава предлагането на нови или стари преосмислени систаматизации

ОТНОСНО ЗЛАТОТО И ДИАМАНТА: Самородно злато, самородна мед, диамант, графит, бисмут .... са минерали от Клас самородни елементи. Клас С а м о р о д н и е л е м е н т и. Около 35 химични елементи (Au, Ag, Pt, Os, Fe, S, Cu, C и др.) са в състава на над 120 минерали, които изграждат 0,01% от масата на Земната кора. Кристалната структура на самородните елементи е проста - кубична и хексагонална най-плътни опаковки. Кристало-химичните връзки са предимно метални, обуславящи ниската твърдост, ковкост, топло- и електропроводимост на самородните елементи. Средната твърдост на минералите от класа е от 3,5 до 4,5 по Моос, като най-ниска е при графита (1-1,5) и най-висока при диаманта (10).
По произход самородните елементи са магматогенни (Pt, Au, Bi, диамант) и по-рядко седиментогенни (S) и метаморфогенни (графит). Поради високата химична инертност в природни условия самородните елементи се срещат в разсипни находища (диамант, Pt, Au).
Аватар
zhivka
 
Мнения: 26
Images: 5
Регистриран на: Вто Фев 04, 2014 11:33 am
Местоположение: София-Бургас и обратно

Re: Пролетно изложение на минерали в НМ "Земята и хората"

Мнениеот sasho 56 » Вто Мар 04, 2014 8:49 am

Живке, статията ти за минералите лично за мен е много интересна и полезна. Поздрави! :yep:
Аватар
sasho 56
 
Мнения: 40
Регистриран на: Пон Фев 03, 2014 1:53 pm
Местоположение: Синеморец - София

Re: Пролетно изложение на минерали в НМ "Земята и хората"

Мнениеот ktamen » Вто Мар 04, 2014 9:21 am

Никога не съм се замислял, че класифицирането на каквото и да е може да е толкова сложна работа gfddd
Статията и на мен ми беше много интересна :bow:
Комунистите имат един проблем, винаги им свършват парите, и това са парите на другите....
Маргарет Тачър
Аватар
ktamen
 
Мнения: 1114
Регистриран на: Пон Яну 27, 2014 8:08 pm
Местоположение: Ямбол - София

Re: Пролетно изложение на минерали в НМ "Земята и хората"

Мнениеот old prospector » Вто Мар 04, 2014 8:34 pm

Живке,статията е страхотна,благодаря за изчерпателната информация.
old prospector
 
Мнения: 9
Регистриран на: Пон Фев 03, 2014 8:30 pm
Местоположение: Момчилград

Re: Пролетно изложение на минерали в НМ "Земята и хората"

Мнениеот zhivka » Вто Мар 04, 2014 10:16 pm

Това е "ню-ню" от материята Минералогия, която съм се опитала да систематизирам за общо ползване.
Аватар
zhivka
 
Мнения: 26
Images: 5
Регистриран на: Вто Фев 04, 2014 11:33 am
Местоположение: София-Бургас и обратно


Назад към Обща информация за минералите и скалите

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


[Most Recent Quotes from www.kitco.com] [Most Recent Quotes from www.kitco.com] [Most Recent Quotes from www.kitco.com]